Тема за обсъждане

Предложение за създаване на Комитет по датиране на икономическия цикъл

 

На 17 май 2010 година БМА организира дискусия относно датирането на бизнес цикъла и идеята за създаване на Комитет за датиране на бизнес цикъла към БМА - по подобие на NBER Business Cycle Dating Committee. Презентация направиха Румен Аврамов и Георги Ганев, а дискутант беше Калин Христов.

По-долу публикуваме текста на предложението на Румен Аврамов и Георги Ганев.

 

 

До Българската макроикономическа асоциация

 

Уважаеми колеги,

 

С настоящето предлагаме Българската макроикономическа асоциация да учреди Комитет по датиране на икономическия цикъл.

 

Датирането на икономическите цикли е важна процедура с пряко отношение към теоретичните и емпирични анализи, както и към формулирането на икономическата политика. Чрез официалното датиране се установяват общоприети стандарти и хронология, създава се възможност да бъде оценена адекватността на фискалната и монетарната политика, по-ясно се проявяват специфичната динамика на различни индикатори и причинните зависимости между тях, прецизира се фазата на цикъла, проявява се (а)синхронността на циклите в страната с тези в основните й партньори.

 

Концептуалните и технически основи на процедурите за датиране са заложени от NBER, което следва емпиричния, индуктивен подход към икономическия цикъл на Wesley Mitchell. От началото на 20-те години на ХХ век постепенно бе изградена широка мрежа от циклични индикатори, класифицирани според прецизно определени динамични свойства като изпреварващи (leading), съвпадащи (coincident) или изоставащи (lagging) спрямо „еталонния цикъл” (reference cycle). Първите датировки на американския цикъл са представени от NBER през 1929, а неговият Business Cycle Dating Committee е създаден през 1978, когато президент на Бюрото е Martin Feldstein. Комитетът включва девет от най-известните американски икономисти и от своето създаване неизменно се ръководи от Robert Hall (Stanford University). До момента са датирани 64 цикъла с начална точка ІV трим. на 1854 г.

През 2002 бе учреден и Euro Area Business Cycle Dating Committee. Той е установен от CEPR, като датира цикъла в 11-те  държави-учредителки на еврозона от 1970 до 1998 г. и в еврозоната като цяло от 1999 г. До  настоящата криза са „утвърдени” 4 пълни цикъла. Към момента Комитетът се състои от девет икономисти (трима работещи във Великобритания, двама в Испания, по 1един в Италия, Франция, Германия и САЩ). Негов председател е Harald Uhlig (University of Chicago and CEPR). (Вж. http://www.cepr.org/data/dating/committee.asp). Сходни комитети съществуват и в други държави.

Най-общо, Комитетите на NBER и на CEPR се придържат към дефиницията за икономически цикъл на Mitchellhttp://nber.nber.org/cycles/general_statement.html). В преценките за повратните точки (датите на началото/края на рецесията/подема) се използват най-вече индикатори за производството, дохода и заетостта. Крайната датировка взима предвид и други показатели. Внимателно се отчита дълбочината, продължителността и интензивността на процесите. Окончателното решение се базира и върху чисто експертни (донякъде субективни и непрозрачни) неформализирани оценки, които отразяват личния опит в тънкото разбиране и анализ на конюнктурата. (За пример вж. датирането на началото на последната рецесия: http://www.nber.org/cycles/dec2008.html). Между американската и европейската процедури съществуват определени различия: месечна (САЩ) и тримесечна (еврозона) датировка; по-голяма тежест на данните за реалния БВП в Европа; съобразяване с географския обхват на колебанията (Еврозоната); източниците на статистически данни... И в двата случая обаче се отхвърля автоматичното прилагане на добилото публична популярност правило, че рецесия има при два последователни тримесечни спада на БВП.   разглеждащ явлението като колебания на агрегираната стопанска активност. (Вж.

Смятаме, че условията за създаване на Комитет по датиране на икономическия цикъл в България вече са налице. Основните ни аргументи в това отношение са три: оформяне на сравнително добре оформени регулярни (некатастрофични) колебания в икономиката; неизбежно, напълно доловимо днес интегриране на българската икономика в европейския цикъл; наличие на критична маса от статистически данни, които могат да бъдат използвани за целите на датировката.

Според нас, учредяването на Комитет постепенно ще донесе всички позитиви, свързани с наличието на подобни експертни тела и с установяването на ясна, общоприета хронология на цикъла. Подготвителната аналитична работа включва преди всичко внимателно изучаване цикличните свойства на релевантните статистически редове с оглед ситуирането им спрямо „еталонния цикъл”. Тук следва да се има предвид, че през последните години у нас (основно в АИАП и БНБ) се появиха публикации, докосващи тези проблеми. В организационен план основната задача е конституирането на Комитета и изработването в неговите рамки на процедури и правила. 

Според нас най-подходящо е Комитетът по датиране на икономическия цикъл да бъде излъчен от БМА. Нейният експертен и неправителствен характер я доближават до статута на NBER и CEPR, които замислят и създават съответните Комитети именно в качеството си на общопризнати, политически неутрални и научно авторитетни институции. Очевидно е, че за да има доверие към един аналитичен инструмент, той не трябва да бъде предлаган от правителствени органи или от неправителствени организации с идеологически изразен профил.

От гледна точка на БМА учредяването на подобен комитет под нейната егида има редица плюсове. Първият е, че той ще засили значително способността й да преследва заявените в нейния устав (чл. 4) основни цели: „да се дискутират макроикономически проблеми, да се разпространяват макроикономически идеи и знания и да се подпомагат и насърчават изследвания в тази област”. Комитетът има потенциал да се превърне в едно от средищата на макроикономически дискусии в България. Неговата методология и решения неминуемо ще породят дебат, ще допринесат за по-задълбоченото и аргументирано знание за изменението на макроикономическите показатели. Наличието на времеви ред на българските икономически цикли постепенно ще подобри рамката за изследване на стопанското развитие както във времето, така и в съпоставка с динамиката на общото икономическо пространство, на което тя е член.

Извън приноса за постигане целите на БМА, съществуването на подобен Комитет под нейна егида ще й отвори още един канал за структурирано, създаващо авторитет и добра репутация публично присъствие. Така той ще допринесе за утвърждаване образа на БМА като център на сериозни и задълбочени икономически дебати и знания.

Доколкото идеята е участниците в Комитета да извършват своята дейност на обществени начала, неговото съществуване ще е безплатно за БМА. Ако Асоциацията прецени за необходимо, единственият възможен (еднократен) разход би бил възлагането на подготвителна аналитична работа, свързана със статистически анализ и подбор на променливите с цел установяване на техния адекватен набор за България и на това кои индикатори са синхронни или (и с колко) водещи и изоставащи.

Във връзка с изложеното, предлагаме БМА да вземе решение за учредяване на Комитет по датиране на икономическия цикъл и да пристъпи към избиране на неговия състав.

 

Румен Аврамов          Георги Ганев

 

23 март 2010 г.