Ново изследване

България – от членство в ЕС към пълноправно членство в Европейския икономически и паричен съюз

Материалът има за цел да анализира напредъка на България в посока към премахване на дерогацията[2] и пълноценно участие в Европейския икономически и паричен съюз (ЕИПС). Изследването е съсредоточено само върху напредъка на нашата страна. То не съдържа сравнителен анализ спрямо останалите страни-членки на съюза, които също имат дерогация, тъй като оценката на напредъка от Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) е индивидуална за всяка страна.

Анализът е съсредоточен върху способността на българските институции да гарантират изпълнението на т. нар. икономически критерии от Маастрихт и пълноценно да участват в процеса на многостранно наблюдение на икономическата и финансова политика в ЕС, т. нар. институционален капацитет. Напредъкът на България по привеждането на националното законодателство в областта на ЕИПС в съответствие с европейското съзнателно остава извън обхвата на материала. В тази област  е постигнат съществен прогрес още преди членството на страната в ЕС на 01.01.2007 г., както ясно личи още от първите конвергентни доклади за България на ЕК и ЕЦБ от 2008 г.

Разбира се, анализът на напредъка на България по изпълнението на икономическите критерии от Маастрихт и на институционалния капацитет не може да бъде направен без отчитането на конкретната макроикономическа среда и промените в цикъла на българската и европейската икономики. През тази призма, естествено е най-задълбочено да се изследват проблемите, свързани с участието на България в Механизма на обменните курсове две, т. нар.   Exchange Rate Mechanism II (ERM II), като неизбежен първи етап по пътя към въвеждане на еврото според действащата сега рамка за функциониране на съюза. Важността на критерия за стабилност на валутния курс произтича и от неговите значителни социално-политически аспекти, които далеч надхвърлят макроикономическото му влияние. Не трябва да се забравя и ключовото място на този критерий в съществуващата европейска рамка за изграждане на икономическия и паричен съюз. След това се  анализира напредъкът на страната при изпълнението на другите икономически критерии от Маастрихт. Изследването се допълва и с анализ на институционалния капацитет на  правителството да участва в процеса на взаимно наблюдение на макроикономическите политики в ЕС.

Накрая са представени изводите и препоръките към макроикономическата политика. Основният извод е, че адекватната и необходима на страната стратегия за участие на лева в  ERM II и въвеждане на еврото в България не е подкрепена с достатъчен институционален капацитет за формулиране, изпълнение и отчетност на фискалната политика, а оттам и за пълноценно участие в процеса на взаимно наблюдение на макроикономическите политики в ЕС. Това, наред с резките промени във фазите на цикъла на българската и европейската икономики и пропуските в комуникацията на макроикономическата политика, увеличава рисковете както за макроикономическата стабилност, така и за политическия консенсус за запазване насъществуващата стратегия като първостепенен национален приоритет.  Материалът предлага алтернативни варианти за отговор на растящите рискове и за ускоряване и катализиране на усилията за включване на лева в  ERM II и успешно въвеждане на еврото в България.

Цялото изследване е достъпно тук (MS Word)